О дълга нощ,няма ли да свършиш най–сетне?Отвлечи ме за малко от моята самота!Нека да заспя,защото в съня ми ти си тук при мен сега!Ти си вече мой и изчезва на страха тъжния вой!Лекият повей ме понася,а сладкия славей му приглася!Ще затворя аз очи и ще мечтая,че до мен си ти!Ще заспя и в нощта лунна,ще милвам лицето,което искам  да целувам!Но знам,че слабоста е амо в съня и нека луната огрее момчето,за което тъй копнее ми сърцето!И може би в съня си уморен ти най–после ще сънуваш мен!Под облаците шепна свойте мечти на безкрайно ярките звезди!Те отвръщат ми да се отдам на съня,защото в него аз ще срещна любовта!

da taka e ama koga 6te stane :(((((

Аз като бях на твоите години, последното нещо, за което съм си мислела, са били момчетата. Математиката ми беше в главата... И българският!

Да,но жиота си е твой!Моя си е мой!!!